Според БГНЕС, независимо от препоръката, че висшите училища могат да вдигат таксите за студентите до 1/2 от издръжката на всеки студент, следствие актуализацията на бюджета за 2010 година, Сергей Игнатов не очаква, че те ще го направят. Той изтъкна това по време на обсъждането на актуализацията на бюджета за тази година на МОМН на заседание на парламентарната комисия по образование, предаде БГНЕС. Игнатов дори даде за пример Софийския университет, откъдето са подали предложение за намаляване на таксите, за да бъдат конкурентни в привличането на студенти за следващата учебна година. В своето изложение за промените в Закона за държавния бюджет Игнатов съобщи, че общото намаление на разходите за бюджета за 2010 г. на образователното ведомство се препоръчва да е в размер на 7.7%, а общото намаление ще бъде с 29 млн. и 900 хил. лева. Планирано е да няма намаление на разходите за училищата, а за всички останали сектори то ще бъде с 20%. Намаляването ще засегне също агенциите и звената, които се финансират от бюджета на МОМН. Намаляват се също средствата, предвидени в държавния бюджет, за финансиране на програмите за развитието на средното образование с 49 млн. лева. Открита е обаче схемата по ОП “Регионално развитие” за подобряване на енергийната ефективност от 40 млн. евро. Бюджетът на БАН също се намалява с 20%. Всички депутати, включително и опозицията, най-вероятно ще гласуват орязания бюджет за образование и наука без особен ентусиазъм. Най-критичен остана Лютви Местан от ПГ на ДПС, според който образованието явно не е приоритет за страната. “Ако говорим за приоритет на България като страна-членка на Европейския съюз, би трябвало да търсим аргументите да не се орязват разходите за образование в стратегията “Европа 2020”. Твърдението му, че по време на криза трябва да се инвестира в образование и наука не бе подкрепено от аргументи с какви средства и откъде да стане това. Според вестник Сега, абсурдни такси ще плащат бъдещите платени студенти в държавните университети. Според просветния министър Сергей Игнатов максималният размер на таксите ще е 1732 лв. - два пъти размера на средната издръжка на 1 студент. И в момента обаче в държавните университети има такси за студенти редовно обучение, които надхвърлят тази сума, а понятие като средна издръжка не се използва. По закон издръжката на един студент се изчислява спрямо базов норматив от 866 лв., който се умножава по коефициенти в зависимост от професионалното направление. Така например за скъпа специалност като медицината коефициентът е 9.4 и издръжката, която държавата превежда на университета, е 8140 лв. По закон таксите на студентите държавна поръчка могат да са до 33% от тази сума, или 2686 лв. Университетите масово предлагат по-ниски такси, за да не товарят студентите, но някои вузове - като Софийския университет например, са на границата на максимално позволената такса. Така излиза, че таксата за платен студент по медицина в СУ например трябва да е значително по-ниска от таксата за редовен студент. Наред с това няма логика да се използва средна издръжка на студент, коментират експерти. Така няма да се отчете голямата разлика в цената на обучението между едно и друго професионално направление. Алтернативата - таксата на платените студенти да е до 2 пъти размера на конкретната издръжка за професионално направление, ще позволи налагането на изключително високи такси, в случая с медицината - 16 000 лв. Предложението за въвеждане на платено обучение ще бъде внесено от депутати и няма да минава през Министерския съвет, разбра се още от думите на министър Игнатов. Очаква се платеният прием да е до 10% от свободния капацитет на университетите, над одобрената от държавата поръчка. Свободен капацитет в най-желаните специалности обаче обикновено няма, а местата стоят неусвоени в нетърсени специалности. Премиерът Бойко Борисов склони за въвеждане на платено обучение по настояване на СУ заради кризата. Междувременно Софийският университет обяви вчера, че няма да въвежда платено обучение за специалността право. "Вярно е, че така ще се попарят много надежди, но образователният капацитет е преизпълнен и няма свободни бройки", каза зам.-ректорът по учебната дейност Мария Шишиньова. С 2000 повече кандидат-студенти отчита тази година Алма матер. Заявления т.г. са подали 20 866 кандидати. Най-много от тях искат да държат изпит по български език и литература - близо 2300. Вторият най-желан изпит е по история, а на трето място се нарежда изпитът по английски език. Местата за бакалаври в университета са над 4542, а за магистри - около 2 хил. За първи път от есента учебната година ще започне едновременно за бакалаври и магистри. Досега магистрите започваха да учат няколко седмици по-късно.

Автор: vaspras1