Ректорът на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” проф. дпн Пламен Легкоступ стана атаман. „Терпи, казак, атаманом будеш!”, това казваше баща ми, когато бях малък. Днес неговото завещание се сбъдна.” С тези думи проф. дпн Пламен Легкоступ, ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” се обърна към десетките участници, дошли да уважат удостояването на българския учен от белогвардейски произход със званието „атаман-полковник” от казашката войска. Тържеството започна в Москва точно в 12.00 часа на 7 юни с молебен в Даниловския ставропигиален мъжки манастир – резиденция на митрополита на Москва и патриарх на цяла Русия Кирил. Дядото на проф. Легкоступ се озовава в България през 1922 година. Гаврил Тирентиевич Легкоступ е атаман в корпуса на генерал Кутепов от армията на барон Врангел. В резултат на гражданската война в Русия заедно с части от разбитите белогвардейски войски той се установява в гр. Търново. 88 години по-късно внукът му Пламен Легкоступ поема историческата щафета и е удостоен с титлата на своя дядо. Мястото на церемонията също не е случайна. Даниловският манастир след 1992 г. възстановява своята историческа роля в живота на Русия – да бъде святото място, където казачеството възстановява традициите по приема и утвърждаването на казашките войски. Днес Руският патриарх и неговата резиденция се пазят именно от казашка охрана. Ритуалът по удостояването бе спазен съгласно 500-годишната традиция. Новоизбраният атаман Легкоступ най-първо бе благословен от игумена на манастира, който отслужи тържествен водосвет. Той поръси със светена вода присъстващите и освети специално изработената в гр. Златоуст шашка (казашка сабя), на която със златни букви е гравирано: „За веру, любовь и Отечество”. Тя, заедно с почетна грамота и паметен кръст, бе връчена на Легкоступ от атамана на Толбенската казашка застава Игор Звиняцковский. Проф. Легкоступ получи и удостоверение, че е сътрудник на почетната казашка стража, която пази руския патриарх. То му дава право да носи хладно оръжие като атрибут на традиционната казашка униформа, която в момента се шие. Най-вълнуващото, кулминацията на тържеството бе приемането на специалната казашка униформа: папаха (шапка), бурка (казашко наметало) и нагайка (бич). През цялото време специален казашки хор изпълняваше вечни и непреходни казашки песни, някои от които новият атаман пееше заедно с хора.

Автор: vaspras1