Американски учени от Калифорнийския университет начело с професор Теодор Гарланд завършиха експериментално изследване върху мишки, започнало през 1993 година, с което доказват, че мързелът и активността са генетично заложени, както при тези животни, така и при хората. Дългите наблюдения на изследователите неоспоримо показали, че мързеливите мишки имат по-лениво потомство, а по-активните – здраво и водещо активен живот. Мързеливите гризачи дори дебелеели в по-млада възраст, а немързеливите имали „стройна фигура”. Според американските учени абсолютно същото е в сила и при хората, но те се надяват, че в бъдеще може да се създаде лекарство срещу този генетичен недъг, когато се разбере, къде именно се намира „генът на мързела”. Разбира се, подобно изследване и особено изводите от него имат своите дълбоки корени в американската социокултурна съвременност, където наднорменото тегло у подрастващите и застоялият им начин на живот са истинско предизвикателство за изобретателността и капацитета за противодействие на родителите, учените и педагозите.

Автор: vaspras1